Как да се свържеш с интуицията си стъпка по стъпка

“Едно от най-честите оплаквания, които жените споделят в началото на своето пътуване към свързването с женската енергия, е: “Не знам как да се свържа със своята интуиция.”. Въпросът е напълно разбираем, защото в този забързан, хаотичен свят, пълен с крещящи гласове, които ти казват какво и как да правиш, да чуеш собствения си вътрешен глас е малко като да се опитваш да чуеш шепота на мишка в препълнен нощен клуб

В свят, където логиката и интелектът се поставят на пиедестал, интуицията често бива пренебрегната, затрупана под тежестта на рационалните очаквания.

Какво е инуицията

Интуицията, мила моя, е като онези добри другари, които знаеш, че винаги ще ти кажат истината. Дори когато си мислиш, че нямаш нужда от нея. Тя е онази библиотека с всички отговори, които някога ще ти трябват, но понякога е малко трудно да се научиш да чуваш библиотекарят.

И все пак, твоята интуиция е най-големия ти ресурс по пътя към намирането на смисъл и радост, както и на малко самосъстрадание.

Нима някога са те учили как да се свържеш с вътрешната си мъдрост? В свят, където фактите и цифрите са издигнати на пиедестал?

Нормално е в началото да не различаваш нежния напътстващ глас на интуицията от шумното бърборене на страха, вечните критикувщи и натиска от социалните очаквания. Успееш ли веднъж да заглушиш това шумно бръщолевене, може би ще чуеш тихото, но сигурно нашепване на свяоата интуиция. И позволимш ли ѝда те води, ще започнеш да  да осъзнаваш силата на  дълбокото знание, което винаги е съществувало вътре в теб – чакащо да бъде признато и прието.

6 стъпки, които ще ти помогнат да се вслушваш в интуицията си

Интуицията е вътрешен компас, който не се влияе от външни обстоятелства или от гласовете на другите. Тя е нещо много по-голямо от самата теб, тя е връзката ти с Вселената.

1. Научи се да релаксираш и да се грижиш за себе си

Във философията си Тик Нят Хан (Thich Nhat Hanh) учи, че „Всяко живо същество познават само две състояния: безопасно и опасно.”.  Това важи за всеки човек (да, за теб включително), защото дори и съзнателно животно, човекът си остава животно. И като такова, когато усетиш, че нещо не е наред — дали това ще бъде тигър на прага или просто мисълта за крайния срок в понеделник — лимбичната ти система се активира като те подготвя за битка, бягство или замръзване.

Усетиш ли се в безопасност обаче, парасимпатиковата ти нервна система поема ръководството. Тогава ставаш способна на всичко — от храносмилането на една обилна вечеря до релаксацията на ума и постигане на вътрешен мир. Но това състояние е рядкост и не може да се случи с магическа пръчка. Всъшност може! Можеш не само да чакаш да се появи чувството на безопасност, а и да „манипулираш“ това преживяване.

Дейностите като медитация, нашепване на мантри, дихателни практики и йога са инструменти, които ти помагат да се свържеш със себе си, да активираш парасимпатиковата си нервна система и да започнеш да чуваш интицията си. И ако мисълта да обичаш себе си ти се струва толкова нелепа, че би било по-лесно да се опиташ да прегърнеш таралеж – започни с нещо малко. Раздвижи се с лека йога или разходка, запали свещ или просто си вземи топъл душ. Свържи се с тази част от себе си, която иска да се грижи за себе си. Наблюдавай промяната в нея, сякаш е цвете, което започва да цъти, намирайки най-сетне своето място под слънцето.

Ще разбереш, че си на прав път, когато можеш да отговориш на страданието с любов и самосъстрадание. Никога няма да чуеш или да се довериш на интуицията си, ако връзката ти със самата теб се корени в обвинения, критика и осъждане.

2. Стани чувствителна към мъдростта на тялото си

Има един много лесен трик, който може да се научиш да използваш, когато се колебаеш дали в теб говори страха или интуицията: Да си зададеш въпрос и да се вслушаш в сигналите на тялото си.  Страхът в процеса на растеж е естествена част от пътуването, но си помисли за някоя нова възможност  и си представи как ѝ казваш “да. ”  Сега се съсредоточи в отговора на тялото:

• Ако тялото ти се свива, ако кожата ти е покрита с тръпки, ако се усещаш като един уплашен заек с подвита опашка. Това е нежно напомняне от тялото ти: „Не, не тук, не сега.“
• Но в миговете, когато интуицията ти проговори, тялото ти ще се разтвори, ще се почувстваш като птица, летяща през открито небе. Това е знак, че твоето същество е готово да открие нови хоризонти

Интелигентността на тялото е стара част от еволюцията ни. Ключът тук е да станеш чувствителна към сигналите на тялото си, защото то е по-добър гуру от всеки философ.

В съвремието ни, където умът се възвеличава като върховна сила, е лесно да забравиш, че тялото ти също притежават мъдрост. За да се научиш да достъпваш тази мъдрост, медитацията е един от най-добрите ключове. Потърси в You Tube или app, медитация за сканиране на тялото и се потопи в нея.  Друг начин е да избереш Ин Йога или Йога Нидра практики, за да достигнеш до тази мъдрост, която живее в теб.

3. Култивирай убеждението „Аз не съм моите мисли“

Целта ти не е да спреш да мислиш, мисленето е наизбежно. Мислите не са лоши, просто не определят коя си ти. Да, точно така! Мислите ти са като неканени гости, които идват и си отиват и когато решат, говорят глупости. Започнеш ли да осъзнаваш, че ти и твоите мисловни процеси не сте едно и също нещо, ще започнеш да гледаш на тях като на постоянен шум. Култивирането на неутрална, необвързана връзка с твоите мисли, ти помага да започнеш да разпознаваш своята интуиция.

Няма нужда да се идентифицираш с онези натрапчиви мисли, които се опитват да те убедят, че си некадърна, че нещо лошо непременно ще се случи, или че няма как да приготвиш наистина добър кекс, ако не си намерила специално яйца от свободни кокошки. Така че следващия път, когато се окажеш в плен на негативни мисли, просто си припомни: Ти не си своите мисли!

Остави мислите да си идват и да си отиват, а ти се наслади на този чуден живот, който е само твой.

4. Запознай се със своя вътрешен критик

И като стана дума за неспирния поток от мисли, спомни си, че умът ти е като едно малко шумно село някъде из Шоплука, пълно със заядливи същества, които постоянно крещят и спорят. Едно от тях е твоя вътрешен критик, който постоянно ти повтаря, че трябва да се придържаш към сигурното, че никога няма да успееш или че все не си достатъчно добра.

Ами време е да го опознаеш и да го поставиш на мястото му!

Първо, дай име на този мърморко. Да, точно така — прякор, който наистина му подхожда. Нека е нещо смешно или нелепо. Следващия път, когато чуеш този досаден глас, спри за момент и си го представи — как изглежда, как се държи, как се мотае в живота ти.

Да, този критик вероятно смята, че ти прави услуга, пазейки те от разочарования и провали, но честно казано, е като онзи ужасен съсед, който винаги се оплаква от шумните партита и смехът на съседските деца. Крайно време е да си поговориш с него. Попитай го направо: „Какво ти трябва, Мърморко?“ Или каквото име там си му дала. Важно е да разбереш какво всъщност иска, защото, в крайна сметка, този вътрешен критик вероятно просто се опитва да те предпази от нещо, което му се струва страшно.

Благодари му за това, казвайки му: „Благодаря, че се грижиш за мен, но аз мога да се справя сама от тук нататък.“ Защото, скъпа, ти имаш нужда от почивка от този вътрешен критик, за да можеш да чуеш и другите по-тихи главое в теб. Например твоята ИНТУИЦИЯ!

5. Опитай се да не осъждаш

Щом не харесваш вътрешния си критик, защо се превръщаш в такъв за другите. Макар и да ти се струва невъзможно да не класифицираш хората и действията им като “добри” и “лоши”, спри и помисли наистина ли искаш непрекъснато да раздаваш присъди наляво и надясно? На теб, на колегите, дори на котката от улицата? Как ти помага това? Нима наистина винаги разбираш какво е правилно и какво не е? Не ти ли фокусира това в една непрестанна недостътчност?

Осъждането е като лепкавото блато, в което всички понякога затъваме. То е причина номер едно да се чувстваме блокирани, тъжни и сами.

Поп културата и медиите ни подхвърлят безброй причини да се съдим един друг – от външния вид до социалния статус, расата, религията и богатството. Всичко това ни кара да се чувстваме по-малко стойностни, отделени и недостатъчно добри. И за да се защитим, използваме осъждането, за да се изолираме от болката, която идва с тези чувства.

Но ето я  уловката: По-лесно е да посочиш чуждите слабости, отколкото да се вгледаш в собствените си. Наранените хора нараняват други хора. Осъждането е щит, направен от страх и несигурност, и когато го използваш, не само нараняваш другите, но и се затваряш в собствения си малък свят на огорчение и самота.

Хората, които постоянно съдят, обикновено са тези, които не могат да се свържат със своята интуиция. Те са твърде заети да се вторачват в недостатъците – своите и на другите – и пропускат цялата магия, която се случва, когато просто се отпуснеш и се вслушаш в себе си с любов. Изведнъж сърцето ти се разширява и започваш да разбираш, че когато нараниш някого, всъщност нараняваш и себе си. Но когато обичаш, всички печелим. И тогава твоята интуиция ти започва да говори с по-ясен глас и по-висок тон, защото не е заглушавана от постоянното осъждане.

6. Свържи се с бъдещото си Аз

Свързването с бъдещето ти аз е като разговор с най-добрия приятел, който знае всичко за теб и има план! Когато се свързваш с бъдещето си аз, ти просто залагаш на интуицията си, като всъщност изграждаш мост между настоящето и онзи чудесен, по-осъзнат човек, който ти очаква. Всеки път, когато се замислиш какво би направил той в дадена ситуация, ти автоматично активираш своята интуиция, която вече е натрупала опит от бъдещето.

Чудиш се как да постигнеш това на практика?

Започни с медитация, в която си представяш себе си в бъдеще, как се чувстваш, как изглеждаш и какви мечти си успяла да реализираш. Питай бъдещото си аз какви съвети има за теб, какво би искало да ти каже. Запиши всичко, което почувстваш и усетиш чрез тази медитация. Спокойно, възможно е да не стана от първия път! Но този медитативен диалог отключва твоята интуиция. С практиката ще видиш как страховете ти отстъпват, а възможностите се разширяват!

В крайна сметка, твоята интуиция  е товя компас, чрез който да се ориентираш по картата към бъдещето си Аз. Чрез този компас не просто се ориентираш добре по картата, но и следваш посоката на истинското си призвание. Така че следвашия път, когато се колебаеш, просто си представи как  би постъпило бъдещото ти Аз и продължи напред!

В заключение за итнуицията

Не забравяй, че всички сме различни и няма формула за това кое ще проработи най-добре и бързо за самата теб. Стъпките, които ти изредихме са част от експеримента за дълбоко осъзнаване на екипа ни, така че може да не работят в същата последователност за теб. Просто експериментирай с тях и виж как би ги подредила ти, за да се свържеш с интуицията си.

Всички учим езика на нашата интуиция ден след ден.