Как да пренастроиш нервната си система (и да спреш да блокирате успеха си).

И точно в момента, в който трябва да натиснеш „изпрати“ или да се покажеш пред хората, изведнъж решаваш, че е крайно спешно да изчистиш фурната с четка за зъби. Или да изгледаш 4-часов документален филм за пчелите.

Не, не си мързелива. И не, не си провал.

Просто нервната ти система включва алармата.

Защо нервната система може да блокира успеха ти

Нервната система се оформя от миналите ни преживявания. Ако някога си научила, че успехът, парите или видимостта водят до опасност, тялото може да реагира защитно, дори когато обстоятелствата вече са различни. За твоето подсъзнание е възможно  успехът за е равносилен на опасност. А телата ни мразят опасността! Те обичат предвидимото – дори когато това „предвидимо“ е тясно, ограничаващо и леко депресиращо.
Освен това веднага искам да направя и едно уточнение – нервната система не прави разлика между „искам да порасна“ и „дебне ме гладна мечка“. Точно и това е причината, тя да се опитва да ни предпази, дори да няма реална опасност, базирайки се на предишен травматичен опит.

Ето какво казва твоята нервна система, когато се опитваш да пораснеш:

Лъжите, които тялото ти вярва:

• Видимост? Значи критика. (Кой иска да е мишена за повече отрицателни коментари  и присмех?)
• Пари? Значи вина, конфликти или загуба на приятели или понякога много лавиране в сиви зони.
• Успех? Значи безкрайна работа без почивка.
• Лидерство? Значи да поемеш целия товар на света на гърба си.
• Почивка? Значи мързел, провал и опасност.
• Лекота? Подозрително. Ако не е борба, значи е измама.
• Висока цена? Значи хората ще те осъдят и ще спрат да купуват продуктите и услугите ти.

И тъй като тялото ти вярва, че тези неща са „рисковани“, то натиска Паник бутона. Ето как изглежда това в реалния живот, когато се приближиш до следващото си ниво:

Паник бутоните на твоето тяло:

• „Ще го направя утре“: Отлагане, което изглежда като бизнес стратегия, но е чист страх.
• Внезапна умора: Изведнъж ти се спи толкова силно, че нямаш сили дори да отвориш лаптопа.
• Аналитична парализа: Прекомерно мислене, докато не се откажеш.
• Драмата като бягство: Създаваш си проблем в личния живот, просто за да не се занимаваш с успеха в работата.
• Прегаряне: Свръхработа, за да „заслужиш“ правото да не правиш нищо.
• Отказване точно преди финала: Буквално спираш точно преди да пуснеш проекта.

Важно е да разбереш: това не е доказателство, че не ставаш за тази работа. Това е просто твоят вътрешен охранител, който се опитва да те прибере в „познатата зона“. Дори когато познатата зона е тясна, задушаваща и ти пречи да дишаш.“

а Какво по дяволите е „капацитет на нервната система“?

Често говорим за успех, сякаш е просто въпрос на воля. Но истината е, че успехът изисква капацитет.

Под капацитет разбираме способността ти да „понасяш“ хубавите неща, без да се сринеш, да създадеш драма или да избягаш:

• да имаш повече пари, без да ги похарчиш веднага за „безопасност“;
• да бъдеш видима, без да ти се иска да се скриеш под одеялото;
• да почиваш, без да се чувстваш виновна;
• да имаш лекота, без да я смяташ за подозрителна (защото „трябва да боли, за да е истинско“).

Ако си научила, че успехът води до критика, загуба или прекомерна отговорност, тялото ти ще саботира всяка стъпка напред. Това не е неспособност. Това е опит на организма ти да те върне „на сигурно“.

Ето и ритаулните ни 5 стъпки как да пренастроиш нервната си система

Не се опитвай да се „насилваш“ с позитивни утвърждения. Когато тялото ти възприема успеха като заплаха, „мисленето“ не помага. Трябва да работиш с биологията си.

Практиката: как да „поправиш“ връзката с тялото си

Целта тук не е да изчезне всяко неудобство – това е нереалистично. Целта е да спреш войната със собствената си реакция.

• Спри за момент. Буквално. Пусни мишката.
• Насочи внимание към дишането. Не го променяй, просто го забележи.
• Представи си следващото ниво. (Например: „Да пусна новата си оферта“).
• Наблюдавай реакцията. Стягаш ли се? Просто виж какво се случва. Без да се критикуваш.
• Внеси безопасност. Представи си, че можеш да дишаш в това място, където се стягаш. Кажи на тялото си: „Да, страшно е, но аз съм тук. Ние сме в безопасност.“

2.Първо се регулирай, после гони по-високи цели ( или иначе казано – Спри да се биеш със собствената си нервна система)

Нека бъдем брутално откровени: в културата ни „успехът“ се продава като пристрастяване към адреналина. Учат ни, че трябва да сме в състояние на постоянна борба, за да „постигнем нещо“. Обаче нервната ти система не се променя чрез натиск, тя се променя като системно я приучаваме, че моделите, които следваме са безопасни за нас.
Ако постоянно се пришпорваш, тялото ти свързва растежа с напрежение. И когато напрежението стане твърде силно – пуф! – тялото ти дръпва ръчната спирачка, за да те спаси от (според него) „опасността“ на успеха.

Как да преминеш от „оцеляване“ към „растеж“

Преди да предприемеш каквато и да е голяма стъпка – нов проект, повишаване на цени, публичност – трябва да убедиш тялото си, че няма нужда да се бори с предстоящата опасност. За целта не е нужно да медитираш в ашрам  3 часа. Трябват ти малки „хакове“, които сигнализират на мозъка ти: „Хей, всичко е наред, не сме в опасност.“

Ето твоят наръчник за оцеляване:

1. Техниката „Бавно дишане“ (или как да излъжеш паниката)

Когато си в стрес, дишаш плитко. Това е сигнал за тялото: „Внимание, опасност!“. Трябва да обърнеш този сигнал.

• Как: Вдишай през носа броейки до 4, след това издишай бавно през устата броейки до 6 или 8.
• Защо: Идеята е издишването да бъде по-дълго от вдишването. Това механично активира парасимпатиковата нервна система (тази, която отговаря за почивката и храносмилането) и казва на тялото ти: „Свали гарда, можем да дишаме“.

2. Заземяване (защото си тук и сега)

Когато умът ти препуска в „какво ако ще се проваля“, трябва да се върнеш в тялото си.

• Как: Притисни босите си стъпалата в пода. Усети опората. Ти не летиш, ти си тук. Насочи внимание към околните предмети. Колко стола има в стаята? Каква е температурата на въздуха? Докосни повърхността на бюрото си. Усети, че заемаш място в пространството.
• Защо: Ти си физически присъстващ обект. Това е най-сигурното знак за нервната ти система.

3. Леко движение (изпоти напрежението, не себе си)

Тук не говорим за кросфит. Става дума за „изкарване“ на застоялата енергия.

• Как: Просто се люлей леко напред-назад. Протегни се като котка след сън. Или направи кратка разходка ( да, дори до кафемашината и обратно се  брои)
• Защо: Когато си в стрес, тялото ти събира енергия за „борба“. Ако не я освободиш, тя се превръща в „бърнаут“. Движението казва на тялото: „Енергията е използвана, можем да се успокоим“.

Следващият път, когато усетиш, че „натискаш газта“ до дупка, спри за 30 секунди. Направи тези 4-6 вдишвания. Това не е губене на време. Това е инвестиция в това да не изгориш след два часа.

3. напредвай към успеха в микродози

4. Освободи старите модели

Ако в миналото си трябвало да се доказваш с пот на челото, да работиш до припадък и да оцеляваш сред постоянни кризи, тялото ти просто не вярва, че лекотата е законна. За него спокойствието е подозрително. То е като да влезеш в тъмна стая – знаеш, че някъде там те чака лего блокче, на което да стъпиш с бос крак.

Ако не те боли кръстът, ако не си прегракнала от притеснение и ако всичко върви гладко, мозъкът ти автоматично започва да си мисли: „Тук има някаква уловка. Я да развалим ситуацията, преди тя да ни е развалила.“

Ето ги класическите „капани“, в които сама се вкарваш, само защото стабилността ти е чужда:

1. Вината, че имаш повече

Имаш малко повече доходи, по-добър живот, свободно време или пък клиентите те обичат… и вместо да се радваш, веднага омаловажаваш постигнатото. Или пък бързаш да ги похарчиш/раздадеш спечеленото, само за да ти олекне и да се върнеш в познатата зона на борба.

2. Създаваш си изкуствен хаос (драмата ти е домашен любимец)

Когато всичко е стабилно, нервната ти система избухва от скука. Изведнъж решаваш да започнеш ненужен конфликт с партньора си, да поемеш още пет проекта, които ще те изплюят през прозореца до края на месеца, или да смениш цялата си бизнес стратегия в четвъртък вечерта, защото „старата вече не те вълнува“.

Не го правиш, защото искаш да страдаш. Практикуваш го, защото хаосът ти е по-познат и уютен от стабилността.

3. Вечното бягане с препятствия 

Постигаш страхотна цел. И вместо да си отвориш едно просеко, да се удариш по рамото и да кажеш „Браво на мен“, мозъкът ти веднага те подкарва с камшика: „Мхм, добре, хубаво, ама какво става със следващшия БАИР, койето и е по-висок, бягай към него!“.

За теб успехът никога не е настояще. Той е мираж, който винаги е на пет километра пред теб.

4. Вярата, че страданието е валута

Вярваш в свещената лъжа, че за да имаш право да получаваш, трябва да си се потила повече от всички останали. Смяташ, че почивката трябва да се „заслужи“ с поне едно прегаряне, а високата цена изисква лични жертви. Лекотата за теб се равнява на измама.

5. Проследявай и отбелязвай нарастващия си капацитет